Люба Ненова от OverART за Спри разрухата

Люба Ненова от OverART за Спри разрухата.

Казвам се Любослава Колева- Ненова. Родена съм в гр. Разград. Завършила съм средното си образование в Хуманитарна гимназия акад. "Анание Явашов", в рисувателна паралелка, със специалност “Графичен дизайн”. 

Там се запознах с различните видове изящни изкуства - работата с глина, маслената живопис, акварел, натюрморт, портрет, различни техники на графиката.

Израснала съм с уважение към земята, водата и всичко живо. Винаги съм намирала спокойствие и вдъхновение сред планините, реките и горите, и тази близост ме научи на отговорност — към мястото, в което живеем, и към бъдещето, което оставяме след себе си.

Вярвам, че грижата за природата е грижа за човека.

1. Как разбирате посланието на инициативата “Спри разрухата” и какво бихте искали да допълните като собствен прочит и послание?

Възприемам „Спри разрухата“ като призив за прекратяване на безразличието — към природата, към обществените ресурси, към бъдещето ни. Това е инициатива, която напомня, че разрушението започва от малките компромиси и апатията, а промяната — от личната отговорност.

Моето допълнение би било: „Започни възстановяването“ — защото не е достатъчно да спрем вредите, нужно е активно да изграждаме по-доброто бъдеще, което искаме.

2. Какво изгради мирогледът ви в посока опазване на почвите и водите в България?

Мирогледът ми се формира от лични наблюдения и преживявания — от красотата на природата ни и от разочарованието да виждам замърсени реки, унищожени земи и безконтролно застрояване. Вярвам, че почвите и водите са най-ценните ни ресурси — те са основата на храната, здравето и икономиката ни. Осъзнах, че когато губим природата, губим бъдещето.

3. Ако можехте да промените едно нещо в Българската реалност какво би било то?

Бих променила културата на безотговорност — от изхвърлянето на боклук на улицата до големите решения, вземани без мисъл за последствията.

Бих искала хората и институциите да осъзнаят, че всяко действие има цена и че бъдещето се гради с ежедневни избори. Ако можем да възпитаме чувство за лична и обществена отговорност, много други проблеми ще изчезнат сами.

4. Какво мислите за политиките, които страната ни предприема в посока опазване на почвите и водите?

Смятам, че политиките за опазване на почвите и водите в България често изглеждат добре на думи, но реалността разказва друга история — пресъхнали реки, замърсени водоеми, незаконни сметища, унищожени земи, застроени защитени територии.

Трудно е да се говори за ефективни политики, когато липсва воля за контрол и последователност. Докато интересите на малцина стоят над интересите на обществото, природата ще плаща цената, а с нея и бъдещите поколения.

5. Какъв според Вас е правилният подход към обществото по отношение екология и опазване природните ресурси?

Според мен правилният подход е, да се събуди в хората любов и уважение към природата, а не просто да се изисква спазване на правила. Никой не пази нещо, към което няма отношение.

Трябва да напомняме, че природата не е враг, който трябва да контролираме, а дом, който трябва да защитаваме.

Когато човек почувства лична връзка — към реката, към гората, към земята — тогава действията идват естествено.