Петър Нефтелимов част от "Спри разрухата

Петър Нефтелимов част от "Спри разрухата! Той е биопредприемач, който умело съчетава науката с устойчивия бизнес. Завършил е биотехнологии и има две магистратури – по Биобизнес и биопредприемачество и Бизнес администрация – Управление и предприемачество.

Още по време на следването си открива потенциала на растителните биотехнологии да решават реални екологични проблеми. Това го вдъхновява да създаде, заедно със свои колеги от университета, биотехнологичния стартъп „Цвете в епруветка“ – иновативна алтернатива на букетите от рязан цвят, която спестява природни ресурси и намалява въглеродния отпечатък от традиционното цветарство. 

Петър е активен ментор и лектор, който насърчава младите хора да превръщат идеите си в устойчиви бизнес модели. Основател на медията за практическите съвети за бизнеса Neftelimov.com. Автор е на книгата ,,Успехът в българския ген‘‘. Той е част от престижните селекции на Forbes Bulgaria „30 под 30“ и Дарик радио „40 до 40“, а през 2023 г. е отличен от JCI Bulgaria като един от 10-те най-изявени млади личности на България.

‍

2. Какво стои зад идеята, която сте превърнали в бизнес?

Идеята за „Цвете в епруветка“ се роди през януари 2020 г., когато бях студент по биотехнологии в Софийски университет. По време на курса по растителни биотехнологии видях огромна възможност в нещо, което до този момент никой не бе поглеждал като потенциал, а именно междинните продукти от лабораторната работа, малки инвитро растения, които вече бяха живи, стабилни и… готови да се превърнат в нещо много по-голямо.

Тогава си казах: „Защо да не покажем на хората, че науката може да бъде красива? Че едно миниатюрно живо растение може да бъде не само декорация, а послание – за грижа, за устойчивост, за надежда?“ И така се роди нашата мисия.

Днес „Цвете в епруветка“ е екологична алтернатива на букетите с рязан цвят, които са красиви, но живеят само няколко дни, а за тях се хабят огромни количества вода (средно 100 литра за едно цвете годишно), използват се огромни земеделски площи (0.1 m² на растение), най-вече в Африка, където се разчита на изключително ниско платен труд.

Цвете в епруветка живее и цъфти инвитро в епруветка до 6 месеца – напълно самостоятелно, без поливане и без грижа, а какво му свърши хранителната среда, може да се пресади в саксия, където продължава своя живот.

Идеята започна от една малка студентска мечта, но днес се превърна в реална иновация, която променя пазара на декоративните растения и показва, че българската наука може да създава глобални решения.

3. Как разбирате посланието на инициативата “Спри разрухата” и какво бихте искали да допълните като собствен прочит и послание?

Да не се работи ,,на калпак‘‘, защото когато ,,паднат‘‘ едни парички и оправим само една точка без да се обърне внимание на цялата картинка, не след дълго останала част ще рухне и ще повлече със себе си и това, което сме съградили наскоро, и средствата, които и без това са минимални в България, ще отидат на кино.

Необходимо е да има цялостна стратегия за справяне с даден проблем и да се работи процесно, етап след етап. По този начин ще се спре разрухата.

Ще дам един прост пример от моето ежедневие. Наскоро подновиха тротоарната настилка на улицата, на която живея в кв. Лозенец в София. Вдигнаха старата настилка и оставиха празни места за дървета, сигурно защото за дърветата отговарят от същата дирекция. Наредиха много добре новата настилка и до тук добре. Но не бяха съобразили, че на същия тротоар ще има и пътни знаци, за да оставят празни места и за тях. Та, другата дирекция за пътните знаци мина, извади новопоставените плочки, сложи знаци и около тях сложиха цимент. В крайна сметка се получи тротоар за чудо и приказ... Или пък на съседната улица, където през три месеца дълбаят шосето – ту за парното, ту за водата, ту за нещо друго – вместо всички да се съберат, да си създадат общ план за действие и да се свърши работата наведнъж. От това произлиза и следващия основен проблем в България, че всеки си гледа собствения Дунав и не прави никакво усилие да разбере повече за съседа.

4. Какво изгради мирогледът ви в посока опазване на почвите и водите в България?

Като дете с двигателни и говорни увреждания светът често ми изглеждаше трудно достъпен, но природата никога. Тя беше първата среда, в която се чувствах свободен.

С годините си доказах, че промените започват отдолу нагоре. Ако всеки от нас просто стои и чака „онези отгоре“ да оправят нещата, нищо няма да се случи. Те често гледат само повърхността. Но истинските проблеми са вътре, в корена, в почвата, във водата… точно там, където живеем ние.

Когато през 2018 г. изминах 300 км по поречието на Дунав с триколката си, видях не само красота, но и замърсени участъци, занемарени природни зони, изоставени земи и къщи. Тогава си дадох сметка, че ако ние, хората на терен, не започнем да действаме, никой няма да дойде да реши проблемите вместо нас.

После дойде моята страст с биотехнологиите. В лабораторията видях как едно малко растение може да живее месеци без капка вода. Така се роди и „Цвете в епруветка“ – моята лична мисия да покажа, че можем да щадим природата, да пестим ресурси и пак да творим красота.

Ако пазим почвата и водата, пазим и себе си. Ако ние „отдолу“ започнем промяната, тя неизбежно ще стигне и „нагоре“. Всичко друго е само маска. А на повърхността винаги изглежда спокойно… но истината е под нея.

5. Ако можехте да промените едно нещо в Българската реалност какво би било то?

Ще променя начина, по който вземаме решения като общество.

В България твърде дълго „реалността“ се определя от хора, които живеят далеч от проблемите, които решават. Както казах, те гледат повърхността – гладка, равна и удобна (за тях). Но в дълбочина кипи истинският живот:

• фермери, които се борят за земята си;

• семейства, които живеят с водни режими, или по-лошото – под вода;

• хора, които търсят достъпност, справедливост и смисъл да продължат да отглеждат децата си тук, в България;

• предприемачи, които градят бизнесите си въпреки пречките, а не благодарение на системата.

Ако можех да променя едно нещо, то би било това хората, които живеят с даден проблем да бъдат тези, които решават как да се промени.

Не кабинетната „мъдрост“, а реалният опит.

Не политическите интереси, а човешките нужди.

Не подход „едно решение за всички“, а локални, честни, работещи решения, родени от терена.

Когато промяната тръгва отдолу, тя е устойчива, справедлива, истинска и принадлежи на всички. Вярвам, че така може да заработи държавата – и да се възстанови доверието, без което каквато и реформа няма шанс. Това е основата. Всичко друго би последвало естествено.

6. Какво мислите за политиките, които страната ни предприема в посока опазване на почвите и водите?

Хм, политики в посока опазване на почвите и водите? За съжаление, аз все още не съм чул за такива. Може и да има, но да не се популяризират, което също е голяма грешка.

7. Какво може да се направи според Вас за справяне с кризите в земеделието; водната криза; пожарите?

Първото, което трябва да се случи, е нещо, което в България все още рядко виждаме, а именно честно и работещо законодателство, контрол и управление.

Днес често наблюдаваме едно и също – решения „на тъмно“, взети от хора, които нямат нито опит, нито връзка с реалните проблеми на регионите. Хора, които гледат само повърхността… (като продължа по-горния въпрос). Подсъдно е хора, които са отгоре и гледат повърхността да управляват и решават проблеми, които не им зависи техния живот и прехрана от тях.

Затова трябва да се съберат всички, които имат пряка връзка с дадения случай. Казват си проблемите. Търсят общи решения. Създават се необходимите законопроекти. Назначават се отново от същата група кои ще го управляват и кои ще контролират качеството, и се започва работа. Отново казвам, че това трябва да бъдат хора пряко свързани с дадения проблем в съответния регион. 

Най-добрите решения идват от хората, които живеят и дишат с тези проблеми. Тях трябва да слушаме. Тях трябва да включваме. Всичко друго е временно. Обречено да не работи.

 

8. Какъв според Вас е правилният подход към обществото по отношение екология и опазване природните ресурси?

Образование, личен пример, образование, личен пример, образование и отново личен пример.

9. Какво ви мотивира да се включите в “Спри разрухата” - тази нестандартна форма на инициатива, която обединява различни сектори на бизнес, наука и изкуство?

Инициативи като „Спри разрухата“ са рядкото място, където думите „отговорност“ и „бъдеще“ не звучат като клише, а като реален ангажимент. Именно това ме мотивира да се включа.

Аз вярвам, че истинската промяна се случва, когато различните светове започнат да говорят помежду си (а не да гледат само собствения си Дунав): 

• бизнесът, който създава решения; 

• науката, която доказва какво работи; 

• изкуството, което докосва хората емоционално. 

Когато ги събереш на едно място, се получава най-мощната комбинация за въздействие.

Също така градя своя път върху идеята, че устойчивостта е не просто бизнес стратегия, а морален избор. „Цвете в епруветка“ е пример как науката и природата могат да работят заедно, за да спрем излишното разхищение на ресурси. „Спри разрухата“ е естествено продължение на тази мисия.

Няма как да чакаме „отгоре“ да ни оправят бъдещето, ако ние самите не се включим. Когато всеки сектор се задейства и поеме своята част от отговорността, тогава наистина можем да спрем разрухата – в природата, в институциите, в мисленето.